Рецептата за черешовия пай я има почти във всяка стара тетрадка във всяка къща. Но тази е по-специална, защото на мен все не ми се получаваше, докато един ден една приятелка /която много ми липсва/ не ми донесе черешов пай. Превъзходен! И естествено я помолих за нейната рецепта.
Ето я:
Записала съм я буквално, както ми я е казала - простичка и в същото време уникална.
Тайната на превъзходния му външен вид е, когато вече готов, с добавени в последния момент разбитите на сняг белтъци, остане на изключена фурна около 10 минути.
Интересно, че оттогава черешовия пай започна да ми се получава.
Остана ми като скъп спомен и ми се иска някой ден отново да звънне на вратата с чиния в ръка и нещо вкусно в нея.
А аз ще почерпя с черешов ликьор.
Черешите могат да се заменят с афъски, които по същото време са пред узряване.
П.П. Посвещавам на всички, които са в чужбина - спомнете си вкуса на кюстендилските череши!
Няма коментари:
Публикуване на коментар